Един ден, когато посетих родителите си, видях същата книга оставена на масата в кухнята. Отворих я да попрочета нещо. Любовта, която те кара да забравиш мечтата си, е оранжева. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под https://elders147iwl7.blogadvize.com/profile